Сигурност на телездравето: Осигуряване на поверителност и защита на данните

Въведение

През последните години телемедицината стана все по-популярна, тъй като осигурява на пациентите по целия свят лесен достъп до здравни услуги. С нарастването на популярността на телемедицината обаче са необходими строги мерки за сигурност, за да се гарантира неприкосновеността на личния живот на пациентите и да се опазят чувствителните данни.

Разбиране на сигурността на телездравето

Уязвимост на комуникационните канали

Технологиите и каналите за комуникация, като приложения за съобщения, софтуер за видеоконференции и интернет връзки, са от решаващо значение за телемедицината. Ако тези канали не са адекватно защитени, те могат да бъдат открити за кибератаки, прихващане на данни или неоторизиран достъп.

Нарушения на сигурността на данните на пациентите

Цифровите платформи се използват за обмен на чувствителни данни за пациентите в телездравето. В тези данни се включват лични здравни досиета, медицински истории и евентуално финансови данни. Хакерите могат да се насочат към тези данни, ако те не са достатъчно защитени. Това може да доведе до нарушаване на сигурността на данните и възможна злоупотреба с информация за пациентите.

Неоторизиран достъп до информация за пациента

Платформите за телездравеопазване трябва да гарантират, че данните на пациентите са достъпни само за оторизираните лица, като например пациенти и медицински специалисти. При липса на подходящи процедури за удостоверяване и сигурен контрол на достъпа поверителността и неприкосновеността на личния живот на пациентите може да бъде застрашена, ако неоторизирани страни получат достъп до данните на пациентите.

Осигуряване на поверителност в телездравеопазването

Внедряване на сигурни комуникационни канали

1. Криптиране на предаването на данни

Платформите за телездравеопазване трябва да използват силни протоколи за криптиране, за да гарантират целостта и поверителността на данните на пациентите по време на предаването им. Специалистите трябва да криптират данните, като използват алгоритми, които разбъркват данните. Това ги прави неразбираеми за неодобрени страни. Без ключа за декриптиране данните не могат да бъдат достъпни или дешифрирани, дори ако бъдат прихванати по време на предаването.

2. Защитени платформи за видеоконференции

Въпреки че видеоконферентната връзка е съществена част от телемедицината, рисковете за сигурността също могат да я засегнат. Доставчиците на здравни услуги трябва да използват сигурни платформи за телездравни видеоконференции като iotum с интегрирани функции за сигурност, за да защитят поверителността на пациентите. Криптиране от край до край, процедури за безопасно влизане и удостоверяване и възможност за управление на достъпа и разрешенията на участниците са няколко примера за тези функции.

Защита на данните на пациентите

1. Надеждно удостоверяване и контрол на достъпа

Платформите за телездравеопазване трябва да прилагат строги мерки за удостоверяване на самоличността на потребителите, които имат достъп до данните на пациентите. Това може да включва използването на токени за сигурност, биометрична проверка или многофакторно удостоверяване. Следва също така да се въведе контрол на достъпа, за да се ограничи достъпът на потребителите в зависимост от тяхната роля и конкретните данни за пациентите, до които се нуждаят от достъп. По този начин се намалява възможността неоторизирани лица да получат чувствителна информация.

2. Редовно архивиране на данни и планове за възстановяване след бедствие

Платформите за телездравеопазване трябва да създадат задълбочени планове за възстановяване след бедствие и редовно да правят резервни копия на данните, за да предотвратят загубата или повреждането на данните на пациентите. Честото архивиране гарантира, че данните на пациентите могат да бъдат възстановени от предишен момент в случай на нарушаване на сигурността на данните или повреда на системата. Плановете за възстановяване след бедствие описват какво трябва да се направи в случай на природно бедствие или пробив в сигурността, за да се защити информацията за пациентите и да се поддържат телездравните услуги.

Защита на данните в телездравеопазването

Спазване на разпоредби и стандарти

1. HIPAA (Закон за преносимост и отчетност на здравното осигуряване)

Федералният закон в САЩ, наречен HIPAA, установява насоки за защита на личната здравна информация. Доставчиците на здравни услуги трябва да се уверят, че данните на пациентите се предават, съхраняват и са достъпни за упълномощени лица при телездравеопазването. По този начин специалистите трябва да въведат административни предпазни мерки като редовни оценки на риска и обучение на служителите за спазване на HIPAA.

2. GDPR (Общ регламент за защита на данните)

Общият регламент за защита на данните е регламент на ЕС, който контролира поверителността и защитата на данните. Доставчиците на телездравни услуги, които работят в ЕС или обработват данни на граждани на ЕС, трябва да спазват разпоредбите на GDPR. По този начин специалистите трябва да получат изричното съгласие на пациентите, преди да обработват техните данни, да се уверят, че те се прехвърлят и съхраняват по сигурен начин, и да предоставят на хората възможността да преглеждат, редактират и премахват своите данни. Телездравните организации трябва да назначат длъжностно лице по защита на данните, а нарушенията на сигурността на данните трябва да се докладват в рамките на 72 часа.

Обучение и образование за доставчиците на здравни услуги

1. Значение на правилното обработване и съхранение на данните на пациентите

Специалистите по здравни грижи трябва да бъдат информирани за значението на внимателното боравене с данните на пациентите. Това означава да разберат колко чувствителни са здравните данни и как нарушаването на сигурността на данните може да повлияе на доверието на пациентите и на правото им на неприкосновеност на личния живот. Обучението трябва да обхваща методите за безопасно въвеждане, съхранение, прехвърляне и унищожаване на данни, за да се опази информацията за пациентите. То трябва също така да наблегне на използването на силни пароли, криптиране и сигурни канали за комуникация.

2. Разпознаване и докладване на потенциални инциденти със сигурността

Специалистите в областта на здравеопазването трябва да преминат обучение за това как да разпознават предупредителни индикатори за възможни инциденти със сигурността, като например опити за фишинг, подозрителна мрежова активност и опити за неоторизиран достъп. Те трябва да са наясно колко е важно да уведомят съответните ИТ служители или служители по сигурността в тяхната компания възможно най-скоро за такива инциденти. Протоколите за реакция при инциденти, като например как да се намалят последиците от пробива, да се информират засегнатите лица и да се спазват законовите изисквания за докладване на инцидента на регулаторните органи, също трябва да бъдат включени в това обучение.

Най-добри практики за сигурност на телездравето

Провеждане на редовни оценки на риска за сигурността

За да открият пропуски или слаби места в своите системи, доставчиците на телездравни услуги трябва редовно да оценяват рисковете за сигурността, свързани с техните операции. Те трябва да оценяват възможните рискове, вероятността и последиците от пробиви в сигурността.

участие в одити на сигурността от трети страни

Доставчиците на телездравни услуги трябва да помислят за наемане на външни специалисти, които да извършват одити на сигурността. Благодарение на тези одити специалистите могат да дадат обективна оценка на въведените мерки за сигурност и да помогнат за откриването на пропуски или уязвимости в системата, които може да са останали незабелязани.

Използване на силни политики за пароли

Доставчиците на телездравни услуги трябва да наложат строги политики за пароли, изискващи от потребителите да генерират различни и сложни пароли. Това намалява вероятността от пробиви в сигурността, свързани с паролите, и помага за предотвратяване на нежелан достъп до лични данни на пациентите.

Изготвяне на планове за реакция при инциденти

Доставчиците на телездравни услуги трябва задължително да изготвят ясно определени планове за реакция при инциденти, за да могат ефективно да се справят с инциденти, свързани със сигурността, и да ги сведат до минимум. В тези планове се посочват протоколите за комуникация, ограничаване и възстановяване, които трябва да се следват в случай на пробив в сигурността. Силният план за реагиране при инциденти помага за опазване на данните на пациентите и намалява вредите, които могат да възникнат в резултат на пробив.

Заключение*

Сигурността на телемедицината е от изключителна важност за гарантиране на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните както за доставчиците на здравни услуги, така и за пациентите.

Въпреки че нарастващото използване на телездравни услуги има много предимства, то има и недостатъци, включително откриването на слабости, от които хакерите могат да се възползват. За да се намалят тези рискове, здравните компании трябва да въведат силни мерки за сигурност, като криптиране, многофакторно удостоверяване и чести одити на сигурността.

За да се избегне нежелан достъп и нарушаване на сигурността на данните, здравният персонал също трябва да премине обучение за най-добрите практики за сигурност в областта на телемедицината.

Доставчиците на здравни услуги могат да се възползват от предимствата на технологията за телемедицина и да гарантират доверието на пациентите. Те трябва да дадат приоритет на сигурността на телездравето и да предприемат проактивни мерки за защита на информацията за пациентите.